танцът на стълбите

Имам среща със Змията... 
Усещам я особено, сигурно защото и аз съм змия ;).  Издига се над мен и ме повежда нагоре. Не много, но достатъчно, за да ми покаже безкрайни зелени хълмове, заоблени до безкрайния хоризонт, а над него небето е светло синьо с леки, перести и бели облаци. Там, на високо, е хубаво и не ни се връща. С неохота поемаме надолу и си обещаваме пак да се срещнем.
Време е да поема към...  джунглата. Зелена, гъста, но не е непроходима. Големи зелени листа, кръгли и дълги, високи дървета. Истинска джунгла си е. Разхождам се из джунглата дълго. Пред мен  се спуска стълба оплетена от лиани. Не се чудя дълго, качвам се на първото й стъпало. С другия крак стъпвам и на второто. Стълбата ме понася из джунглата. Виждам пред мен  бяла светлина сияеща от конус, който се спуска отгоре. Стълбата спира, а наоколо джунглата си е същата. Започвам да се изкачвам, но не броя стъпалата. 
Светлината ме вика да се качвам. Стигам до двадесет и третото стъпало. Знам, че е то, нима някой ще оспорва. Оглеждам се и виждам много стълби, подобни на моята. Има много хора - на различни стъпала. Виждам и познати, които са на първо стъпало и такива, които опитват да се качат на първото. 
Над мен има стълба и тя е по-специална.  Там, на тридесет и четвъртото стъпало е моя специална приятелка, повече от приятелка е. Усмихвам се. Стълбата се люлее, като танц. Ето, че и другите стълби затанцуваха. Вече съм на двадесет и седмото стъпало. Танцът на стълбите е красив, омагьосващ и не знам колко продължава.  
Време е за слизане. Няма да слизам стъпало по стъпало, ще се спусна по въже. Защото го мога ;)

***