И пак ми долипсва Валерий Леонтиев. Пуснах си го, ама то не едно. Усетих, че освен това искам да чета нещо... по-така... по-енергийно-мислено
И пак ми се дотърсиха разните камъни...
И пак... пренесох се.. в друг свят..
Мислите ми пак се проясниха и пак ми заспори работата...
Не знам... Но едно "знам" - не е случайно!
И няма никакво значение причината, обяснението, логиката...
Аз просто се потапям... потъвам...
Споделих това и след петнадесет минути вече знаех, че ми трябва Ново място.
Това е мястото ми за споделяне на необичайните ми преживявания, мисли, усещания, които ме сполетяват по Пътя ми към себе си. Сполетяват, разбира се, в най-хубавия, вълнуващ, вълшебен и магичен смисъл.
И така, имам си ново място, където ще си споделям това, което не мога да кажа на друго място.
Споделеното по-горе усещане вероятно е вид медитативно състояние, което се предизвиква от концентрация в работа, от музика, от уникален глас, а може би и от нещо, което знам, но не намирам думи, за да го опиша.
Сигурна съм, че споделянето ще ми помага по Пътя ми към самата себе си. По Пътя на моето самоосъзнаване, самоопознаване, себереализиране...
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар