В онзи залив съм...
Морето пред мен е безбрежно. Море и небе се сливат в безкрайността. Пясъчната ивица е широка, а пясъкът е ситен, златен искри от слънчевите лъчи. Зад мен постепенно се издигат полегати зелени хълмове със заоблени върхове. В средата на залива се извива рекичка. Изворите й са някъде между хълмовете. Водата е прозрачна, спокойна, с отблясъци, породени от слънчеви лъчи. Малко над залива има равна зелена поляна.
Орелът идва при мен. Повежда ме, а наоколо са зелените хълмове с правилни заоблени върхове. Отиваме на един връх, от където се вижда надалеч. Виждам в далечината бял, скалист връх, много по-висок от околните, но той е като
продължение на един от тях. Политаме и оттам, от високото, виждам морето, небето, вече изплетено с бели
перести облаци. Когато се обръщам назад виждам пак хълмове, но
някак по-големи, с вековни гори.
Орелът полита над тях, прави кръгове над
хълмовете, някъде по два - три пъти, някъде само по един път. Имам усещането, че Орелът ми показва нещо. Знам, че там, в горите има нещо скрито, някакви тайни, може би. Разбирам, че Орелът ще ми ги покаже някой ден. Днес ми показа колко е величествена дори еднаквостта на
хълмовете.
През цялото време ми е особено леко и спокойно. Политаме обратно. Пред нас морето сияе със светлинни проблясъци. Орелът ме оставя
на поляната, до рекичката, която се влива в морето. Това е същото място, където
Морският Кон ме разхожда...
Няма коментари:
Публикуване на коментар